Напоследък няма много какво да пиша. Дните минават много забързано и /смея ли да кажа?/ ползотворно. А и откакто се роди Мила преди точно 8 дни, някакси всеки ден ми е усмихнато и още ме държи еуфорията. Вчера казах на К., че никое бебе не съм чувствала толкова близко преди. А може би просто е било толкова отдавна, че съм забравила какво е усещането. Довечера ще видим малката за пръв път и сме много щастливи от този факт.
В последните седмици ходя на наблюдения по училищата /понеже съм в педадогически профил и се води задължителен стаж/. Първия семестър трябва да направя 15 наблюдения на учителско преподаване на английски език, след което на края на семестъра ще изнасяме по един пробен урок пред децата. Забава. Дотук нещата вървят добре. Първите пъти си беше направо вълнуващо. Бях забравила как мирише в едно училище - на гуменки, дървени чинове и топли закуски от стола. Как тичат хлапетата по коридора, по двора, дори и в стаята. Тичат почти непрестанно и напълно безпричинно. Просто защото са още малки, свободни и ... защото могат. Наистина в очите им може да се прочете безкрайна свобода и радост. В час се държат нормално, прилично и тихо /поне тези, при които съм ходила/. Изключвам 12тия клас, който посетих в 133-то училище, където малко бяха като седнали на кафе през междучасието - лаф моабет, смях, тук-таме някой обръщаше внимание и на каквото говори учителката, но рядко. Въпреки всичко, учениците са добронамерени. Гледат ни с достатъчно уважение и с леко любопитство. С едно момче даже си поговорихме през междучасието за това с кое е най-добре да се кандидатства след 12ти клас. За кратко, но все пак...
В 138 училище ми харесва значително повече и ако успея бих искала втория семестър да преподавам именно там. Свикнах с обстановката, даже понаучих имената на децата. Kaто цяло съм забелязала, че ме възприемат добре, може би защото все нещо си лафя с тях през междучасието, защото им се усмихвам, защото не мълча като пукал като останалите си колеги, когато базовата учителка зададе въпрос към нас /миналия ден беше дали са ни харесали презентациите на няколко деца и аз бях единствената, която каза 3-4 изречения по тоя повод. всички други така си затраяха, че ме хвана яко срам.../ А може и да е заради кецовете и протритите дънки. Може би като започна да преподавам трябва да се обличам леко по-официално. Пък и ще избягвам ситуации като тази миналата седмица, когато, бързаща по коридора към стаята където щях да слушам урок /закъсняваща/, една дежурна учителка ме спря и ме попита от осми клас ли съм о.О Май помисли, че съм избягала от час и реши да ме bust-не на място :)
Та това е в общи линии. Все повече се чувствам, сякаш с всеки изминал ден се подготвям за някакъв старт, за някакъв начален знак за тръгване... не мога да го обясня. Сякаш последните месеци като студентка са финалната права, след която започва сериозният спринт.
0 коментара:
Публикуване на коментар