безпрепинателнизнаци

сядам в удобната кожена кушетка в манипулационната и се съсредоточавам върху размазания лак на кутрето на дясната си ръка докато сестрата облечена в яркосиньо завързва турникет на лявата стисни я в юмрук казва ми нежно стискам я и се боря с желанието да притворя очи боцването е леко и много внимателно и не знам дали продължава и 5 секунди след което вади иглата и слага напоено със спирт памуче натискай силно тук със същия нежен глас аз натискам и усещам щипане по-лошо от самото боцване отпусни си ръката а да бе забелязвам че я държа във въздуха напрегната слагам я на коленете си сестрата ми казва да остана легнала за минута-две и излиза от стаята в съседното помещение обсъждат голямата трагедия от вчера сега вече не издържам и затварям очи след няколко секунди бързо ги отварям уплашена от усещането че заспивам сестрата се връща слага ми лепенка и съм готова да тръгвам само че ми е взела кръв точно от свивката на ръката и още докато си обличам якето усещам противна болка защото няма как да си държа ръката напълно изпъната плащам си манипулацията и излизам с уговорката да се върна за резултатите в 18 вървя с наведена глава в дъжда и неусетно пеша стигам до попа където незнайно защо избухвам в сълзи и се обаждам по телефона на киро успокоявам го че всичко е минало супер после докато вървя към метрото за да разсея гадното усещане вътре в мен започнах да броя уличните кучета докато стигна до стадиона преброих 9 и нямах сили за повече вървях с най-бавната крачка на света и дъждът от чиста солидарност спря да вали сигурно и на него му дожаля колко съм мокра и направо жалка с бабешката си походка и тътрещи се крака в метрото вече наистина заспивам след като си свалям мокрото яке отварям си очите на пресекулки някакъв младеж настанен срещу мен с обица и зелени очи ме гледа с жив интерес и в кратките моменти в които отварям очите си бърза да се усмихне само че аз нямам сили дори да държа главата си права и съм я подпряла отстрани на стената и си спя като пич само че само след 10 минути трябва да слизам в младост и незнайно откъде намирам сили да се вдигна на крака и с рошава коса и подгизнали дънки се помъквам към изхода няколко бабички ме изпреварват с бодра крачка на входа и едва тогава разбирам че наистина съм много зле убеждавам себе си че е защото не съм пила кафе и яла нищо взимам си един хотдог от високия гологлав металист в любимото ми капанче пред блока и само любезно кимам на опитите му да завърже разговор накрая ми подава храната разочаровано разбирам го все пак последните месеци все нещо си лафим като ходя там а сега май реши че му се надувам а аз просто не мога да си превъртя езика в устата и да образувам дума тръгвам от там вкъщи се разсъбличам до бельо тръшкам се на стола поглъщам половината хотдог и завидно количество леко топла минерална вода и се тръшкам на леглото след малко съм потънала в неспокоен и все пак страшно дълбок сън майка ми ме буди само след 20 минути говоря с нея около две минути и пак заспивам будя се точно 2 часа след като съм легнала и смътно си спомням че имам контролна утре и трябва да чета но решавам първо да си направя какао смесено с кафе и си пускам радио те пък пускат само песни от детството ми pink floyd dire straits усещам как ми липсва баща ми точно в този миг и пак съм на път да ревна баси разкекавената жена съм днес a трябва да си седна на задника и да чета и после в 18 пак да изляза в дъжда и да обикалям по задачи свързани със здравето и пак да се върна и пак да уча и да съм силна както съм била почти всеки един ден през 23те ми години на тази земя