thanks...

Има дни... намират те малки, изгубени частици от самаият теб. Някоя забравена песен, която в даден, определен момент в миналото е значела ВСИЧКО, определяла те е, живял си в нея, утъждествявал си се, звучала е в ушите ти докато се возиш в претъпкания градски транспорт, докато крачиш в хладната привечер по тротоарите, прибирайки се, сутрин в 7 часа , докато с още залепнали от съня очи се опитваш да се довлечеш на лекции... И всичко това е било отдавна, после си я забравил за известно време, докато един прекрасен ден...
НАМИРА ТЕ.
И изведнъж осъзнаваш, че се смееш и плачеш едновременно,
една ужасно disturbing гледка,
и си пееш...


Точно днес, в 13.37 ч. песента се оказа ТАЗИ:







Please forgive me while I turn out the lights
Watch this haunted day turn
into a wasted night
So cut me off
Throw me out
'Cause I'm a reckless
I'm a reckless goddamn son of a bitch!

I'm reckless
So reckless
God save me from this madness

I'm walking on broken glass from
the wreckage of my past
I'm locked up in a cage 'cause
I'm a prisoner of my ways
So cut me off
Throw me out
'Cause I'm a reckless
I'm a reckless goddamn son of a bitch!

I'm reckless
So reckless
God save me from this madness

Thank god I've got a women with
my name across her heart
Loving me ain't easy, loving me is hard
I'm sorry about the madness but
that's the way its gotta be
Cause it takes a crazy woman to
love a reckless man like me

I'm reckless
So reckless
God save me from this madness